Дряновският манастир

Дряновският манастир е основан по време на Второто българско царство и след идването на турците е разрушен. Макар и частично изградена, сградата е отново събаряна. Много години по-късно манастирът е възстановен във вид, в който го виждаме.

Днес от стария манастир е оцелял само храмът му, и то не в първоначалния си вид. Той е бил крепост и убежище на българските будители и революционери.

По време на Национално-освободителните борби е посещаван на няколко пъти от отец Матей Преображенски (Миткалото), а през 1871 г. – и от Васил Левски. През 1876 г., по време на Априлското въстание, тук се укрива четата на поп Харитон и с участието на Бачо Киро. След деветдневни сражения с многохилядна турска войска четата е разгромена, а манастирът е опожарен и разрушен до основи. Възобновен е през 1880 г., а през 1897 г. на мястото на построената през 1861 г. църква "Успение Богородично" е издигнат паметник-костница на загиналите въстаници.