Родина

Когато бях малка, с родителите ми често ходехме на село при баба. Това е място, заобиколено от гори. Баща ми е израснал там и винаги иска да ходим на походи в гората.
В тези походи започнах да обичам България.

Сега я познавам повече. Ходила съм в много чужди градове из България, в други гори и поляни. Усещам, че всеки път повече я обичам. Всяка гора, всяко стръкче става част от мен. Влизат в сърцето ми и стават на обич. А сърцето ми става по голямо, за да има място за цялата родина. Най-красивата родина. Дето има всичко – море и планини, гори и долини, цветя и чудни песни.

С думи не мога да опиша красотата и любовта ми към България. Мога да опитам с четка.
Да нарисувам разцъфнала зелена пролет из горите – пълна с птичи песни. Да нарисувам деня на синьото небе, което сияе със златното слънце. И нощта на небето, озарена от сребърната луна и звезди. Да нарисувам синьото море. Да го нашаря с рибки и деца, които се плискат в спокойните му води…

Ще рисувам! Моята рисунка ще стане най-красивата, защото аз ще вложа и душата, и сърцето си в нея!