История за Дъгата над Радомир

Изми пороят улиците на града.
Стихна на вятъра воят,слънце грее над света.
А в лазурни небеса разстла се сякаш от коприна пъстрата Дъга,
над града ни мина и към реката замина.

Че жадна е тя и иска вода,
Та да подсили своята пъстра снага.
Стигна до Струма Дъгата и загреба с бяла ръчица
нейната хладна и бистра водица.

Поднесе водата към червена устица,
Отпи,уми си светло лице, руса главица,
Поправи си пъстра премена
и по небето премина засмена.

От синя свила то и пътека направи,
от бели облаци- китни дъбрави.
Да играе Дъгата, да мечтае
и целия свят под нея да смае.

Играе Дъгата игрива,
игра Дъгата красива,
но обърка тя свилна пътека, пътя забрави,
залута се в бели облаци - китни дъбрави
и не знае вече какво да направи.

Потърси тя помощ от Струма,
но никъде нито видя я, ни чу я.
На помощ Небето повика,
но то спеше кротко,положило глава на Беглика.

Към Голо бърдо се за помощ обърна,
но планината нищо не отвърна.
Ами сега?! Как да се прибере у дома си над града?!
Заплака горката Дъга. Заплака, тъжно зарида.

Чу я Радомир и облаците с меч разгони.
Хвана за ръка Дъгата, а тя вече сълза не пророни.
Заведе я у дома и я положи
на пухено легло от самурени кожи.
Заспа Дъгата и спи така,
Докато не дойде пороят
На града улиците да измие,
След това да спре,
Да стихне на вятъра воят.

А после в лазурни небеса Слънцето да се открие
И да започне пак тази игра -
Играта на красивата,пъстра,
но краткотрайна Дъга.