Радомир в стих

В полите на Голо бърдо сгушен
от комините опушен,
Радомир от векове живее.
Има той история богата.
По полята,в планината,
велики хора са ходили
славни битки са водили.

Сам Левски от тук е минавал.
Комитет искал да направи,
на борба да вдигне радомирците здрави.
И Войнишко въстание тук се е вдигнало
То е в сърцата ни и до днес останало.

За него спомена пази се,
и съхранява го за нази
музей “Войнишко въстание”.

И друг музей пази нашето съзнание - “Стойова къща”.

Всеки радомирец в нея пак и пак се връща,
за да надникне в чудния свят на отминалите времена.
Времена, когато радомирската боза ценяла се е като злато

Че и по-рано ,когато хората са работили в нивята,
а не като сега - в кръчмата и механата.
Но и в миналото и сега
символ на града ни Арката остава.
И дано стои все така - горда,величава
и да показва на всеки,който минава,
че е пристигнал в Радомир.

И природата към града ни е била щедра,
разточителна даже.
Това може лесно да се докаже.
Като видиш Струма как се вие през полята,
като чуеш как шуми гората,
ще възкликнеш ей така -
Брей,това е красота!

А Бучалото веднага ще те заплени.
Ще чуеш ти то как ехти
и отправя към живота зов.
Чул го е нявга и самият Вазов.
Седял е той пред водната бара
и с възхищение рекъл е
“Радомирска Ниагара”.

Така че,съгражданино горд бъди,
че в Радомир живееш ти!